Има само още един формален критерии, който за жалост в началото забавя развитието, а именно – опита. Голяма част от добрите софтуерни къщи предлагат обучение, но също толкова голяма искат някакъв опит като програмист на друго място. CV-то е първото нещо, което вижда за теб евентуалния ти бъдещ работодател и няма да е много хубаво ако му отнема повече време да прочета вица на деня във вестник “Труд” отколкото 2та реда зле оформена биография… Не говорим да споделяш неща от сорта на: “2ри клас в голямото междучасие направих първата си “Hello world!” програма на паскал”, а полезни неща описващи способностите ти. Все пак от къде да знае човека какво можеш и какво не? Живеем в прекалено комерсиален свят, я който не можеш да разчиташ на идеята “Аз съм талантлив и все някой ще ме забележи”. Ако това стане значи късмета е с теб, но аз нямах това щастие

Действително програмистите са над средното ниво на интелигентност (не го казвам защото съм програмист, а защото IQ статистиките го сочат), но въпреки това са просто хора като почти всички останали. Модела за програмист, който се налага от медиите в момента е доста неактуален. Не сме хора, женени за компютъра си, имаме си личен живот, обичаме да се веселим… но това е като вицовете за блондинките. На чий гръб иначе ще се забавляват хората

Софтуерните инжинери са много добре платени (нищо че някои от нас са толкова слаби ), но това не стига като мотивация да вършиш подобна работа, трябва малко маниакална амбиция и известно количество сиво вещество в главата. Пожелавам на всички, които са тръгнали по този път успех!